16 мая 2016 г., 13:16  

Без криле... 

  Поэзия » Другая
2591 10 17
На дъщеря ми.
Едничката ми малка дъщеря
порасна до голямото си утре.
Превърната от късче голота
във болка, от която да се пръсне
любящото ми майчино сърце,
което ветровете с нея гони -
от детството невинно, любовта,
откраднати крила и ореоли,
до влагата в очите на дете,
до глухите, смълчани обещания,
до късче дъх от счупено парче ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кремена Стоева Все права защищены

Предложения
  • Стал нам этот мир, для нас, как чужой. Стал нам ненавистен до боли. Но знал ль я тогда, что своею ру...
  • Мы дойдем, сделав и невозможное. Ключ на старт, и вспыхнул пульт. Помню я и глаза твои - тревожные. ...
  • И снова здесь гибнут ребята - которым семнадцать лет. Смерть их страшна, непонятна. А объяснении это...

Ещё произведения »