Без криле...
На дъщеря ми.
Едничката ми малка дъщеря
порасна до голямото си утре.
Превърната от късче голота
във болка, от която да се пръсне
любящото ми майчино сърце,
което ветровете с нея гони -
от детството невинно, любовта,
откраднати крила и ореоли,
до влагата в очите на дете,
до глухите, смълчани обещания,
до късче дъх от счупено парче
доверие... и неми пререкания.
В душата ми ще зейне пустота,
от утре още повече ще липсва...
(Отива си от майката – дете),
което неусетно ще присъства
в минутите на краткия ми сън,
в пределите на всяка моя мисъл,
която от тревожност ще крещи,
а после ще е тъй безкрайно тиха.
Отива си - най-ценното от мен -
Момичето ми - малко бяло птиче,
което ще лети и без криле...
защото ще умее да обича.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кремена Стоева Все права защищены
