Без любов
явно съдбата беше отредила да стане така,
аз те срещнах и днес, в този хубав слънчев ден,
сблъсках се с теб, мойто минало страдание...
Но вече нищо не ме дърпаше към теб. Да, нищо.
И днес, в този хубав ден,
сърцето ми не трепна за тебе.
Да, ти си минало за мен.
И пак щастие усещам,
макар и сама да крача по улиците.
Ти за мен си преживян!!!
Аз зная, че скоро истинското щастие ще ми се усмихне.
След всеки залез изгрява слънце.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елизабет Николова Все права защищены