Mar 1, 2009, 8:58 AM

Без любов 

  Poetry » Other
631 0 1
И днес тъй случайно,
явно съдбата беше отредила да стане така,
аз те срещнах и днес, в този хубав слънчев ден,
сблъсках се с теб, мойто минало страдание...
Но вече нищо не ме дърпаше към теб. Да, нищо.
И днес, в този хубав ден,
сърцето ми не трепна за тебе.
Да, ти си минало за мен.
И пак щастие усещам,
макар и сама да крача по улиците.
Ти за мен си преживян!!!
Аз зная, че скоро истинското щастие ще ми се усмихне.
След всеки залез изгрява слънце.

© Елизабет Николова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • И днес тъй случайно,
    явно съдбата беше отредила да стане така,
    аз те срещнах и днес в този хубав слънчев ден,
    сблъсках се с теб, мойто минало страдание...
    Но вече нищо не ме дърпаше към теб. Да, нищо.

    горното ... предполагам е слаб опит да подражаваш ..
    а останалото дори не се доближава до него



    не!
Random works
: ??:??