26 февр. 2011 г., 11:41

Без любов

712 0 0

Без любов всичко е заспало
и в тъмни облаци замряло.
Без любов светът неприветлив е, 
суров.

Сиви сгради и изсъхнали поляни,
горите празни, обраснали във тръни.
Вълци няма, нито пък лисици,
дори вселената мълчи!

А сърцето плаче, оковано в лед
и се пита дали има лек
и желае отново в жарава да се смее,
в топъл въглен да живее.

И да грее,
под луна и слънце жарава да се лее,
а горите отново да са пълни и зелени
и сърцето да запее и да обича цялата вселена.

Без любов светът недовършен е
в зародиш
и дъгата няма пъстри багрила,
а цветята вехнат без смисъл и причина,
недостигнали до женската прегръдка,
забравили вкуса на ваза в моминска стая.
Любовта - тя кара цветята да цъфтят 
и в букети да летят
право към женските ръце.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борислав Луканов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...