Без любов всичко е заспало
и в тъмни облаци замряло.
Без любов светът неприветлив е,
суров.
Сиви сгради и изсъхнали поляни,
горите празни, обраснали във тръни.
Вълци няма, нито пък лисици,
дори вселената мълчи!
А сърцето плаче, оковано в лед
и се пита дали има лек
и желае отново в жарава да се смее,
в топъл въглен да живее.
И да грее,
под луна и слънце жарава да се лее,
а горите отново да са пълни и зелени
и сърцето да запее и да обича цялата вселена.
Без любов светът недовършен е
в зародиш
и дъгата няма пъстри багрила,
а цветята вехнат без смисъл и причина,
недостигнали до женската прегръдка,
забравили вкуса на ваза в моминска стая.
Любовта - тя кара цветята да цъфтят
и в букети да летят
право към женските ръце.
© Борислав Луканов Всички права запазени