Хич не обичам да обичам без любов

(ама когато ям се храни с тлъсто

само тялото).

А бог ми дава повече храна,

отколкото успявам да изям,

остатъка ще дам на гладните -

и дявола ще хапне между тях

(дано пък ялов да остане).

Надъхан съм, за да напиша стих,

но после как да го издишам,

та хем да бъде земен,

хем да е възвишен.

А патиците лебеди почти са,

патуркат много, но пък се обичат.

Замлъкна моята душа моряшка,

в морето я изпуснах, да се лашка,

(но пък прихванах стих от една полякиня)

кога край Странджа бях на дюните,

тогава се събраха и маймуните,

да протестират заедно натясно.

(Макар и много да не им е ясно).

А можеха чорба да сърбат във Силистра

или край Варна да събират

мидени мъниста...

Така за теб, любимке,

пак оставям празна бланката

или... ела със два домата

(на седянката).

Чао