5 нояб. 2004 г., 00:34

БЕЗ МЕН 1

1.3K 0 0

Как можеш без мен да живееш?
Ка мислиш и дишаш,не знам?
Как взимаш,как с глас ти се смееш?
КАК СМЕЕШ КОГАТО СИ САМ?
Как следваш деня си те питам?
Как дишаш,сънуваш дори?
Ка времето бавно преглъщал си?
Как спираш дъхът си почти?
Как мислиш за мен непрестанно,
когато ме няма кажи?
Как взимаш от обичта ми на заем,
и даваш им къс,сподели?
Как пръскаш от моятя обич,
не мислеики че и утре е ден?
Не давам от сила от обич,
не давам,а искам за нас,
че тя ми е с теб споделявана,
 да пиеш от мен в труден час.
Обичам и искам си себе си
да даваш от мене за мен!
На другите даваи ти,вземаики
/следва/

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Костова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....