Как можеш без мен да живееш?
Ка мислиш и дишаш,не знам?
Как взимаш,как с глас ти се смееш?
КАК СМЕЕШ КОГАТО СИ САМ?
Как следваш деня си те питам?
Как дишаш,сънуваш дори?
Ка времето бавно преглъщал си?
Как спираш дъхът си почти?
Как мислиш за мен непрестанно,
когато ме няма кажи?
Как взимаш от обичта ми на заем,
и даваш им къс,сподели?
Как пръскаш от моятя обич,
не мислеики че и утре е ден?
Не давам от сила от обич,
не давам,а искам за нас,
че тя ми е с теб споделявана,
 да пиеш от мен в труден час.
Обичам и искам си себе си
да даваш от мене за мен!
На другите даваи ти,вземаики
/следва/