9 дек. 2006 г., 20:12

Без мен

1.1K 0 3

Аз знам,че тръгваш -
няма да те спирам,
избрал си път, по който да вървиш.
Без мен потегляш
сам и тъй наивен,
че можеш любовта да победиш.

Тъй гордо крачиш,
сакаш мен ме няма
и никога със теб не съм била.
Но в тебе плачеш
може би навярно,
защото се разделяш със мечта.

Мечта за двама,
мечта за теб и мен,
която ти не сбъдна, а прекърши.
Отвори рана
толкова убеден,
че ще я излекуваш като тръгнеш.

Но тя боли.
Боли и в теб навярно.
Расте и се стреми да те обгърне.
Във теб кърви,
сърцето ти е спряло.
Аз мога да я спра ако те върна.

Но ти върви,
аз няма да те спирам,
избрал си път, по който да вървиш.
Аз знам, че те боли,
но ти върви...
За да ме имаш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рая Любенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...