18 нояб. 2006 г., 21:31

Без надежда 

  Поэзия
5.0 / 6
649 0 7
Уморено.
Като камък на удавник,
сърцето ми е натежало.
Без бряг и тази вечер
ще утихне,
надеждата в душата .
Отново ще боли.
Небето наранено ще заплаче
Ще я прикрие
-горчилката,която ми остана.
Разбитите мечти
с ръцете си ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Киара Все права защищены

Предложения
  • Январское утро, снежинки летят, Гуси в избушке в оконце глядят. Лёд реку в лесу зимнем нежно закрыл,...
  • Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...
  • Бомбовозы, пилоты - страна смотрит на нас. Обороты - до взлетных. Мы взлетаем сейчас. Быют зенитки. ...

Ещё произведения »