Без надежда
Уморено.
Като камък на удавник,
сърцето ми е натежало.
Без бряг и тази вечер
ще утихне,
надеждата в душата .
Отново ще боли.
Небето наранено ще заплаче
Ще я прикрие
-горчилката,която ми остана.
Разбитите мечти
с ръцете си
от много дни насам събирам.
Не виждам.
Очите си ги дадох на слепеца.
Да види той цветята
в ръцете на децата свои,
да ги помилва със сълзи на обич,
а аз за прошка ще помоля.
Пълзя.
Не мога и да ходя.
Краката си отстъпих на младежа
На улицата,
в инвалидната количка
със надпис,
“Моля помогнете!”.
Със вятъра той искаше да се надбяга....
Така и не разбрах дали успял е,
защото съм и глухоняма.
Слуха и говора на никой не ги дадох.
Зарових ги,
за да не чувам
и с глас да не заплача,
че повече от себе си не мога аз да дам
на хората,които се нуждаят.
Уморена.
Като камък на удавник,
сърцето ми тежи.
Без бряг във тази вечер
умира,
надеждата в душата ми .
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Киара Всички права запазени
