Без надежда
Уморено.
Като камък на удавник,
сърцето ми е натежало.
Без бряг и тази вечер
ще утихне,
надеждата в душата .
Отново ще боли.
Небето наранено ще заплаче
Ще я прикрие
-горчилката,която ми остана.
Разбитите мечти
с ръцете си
от много дни насам събирам.
Не виждам.
Очите си ги дадох на слепеца.
Да види той цветята
в ръцете на децата свои,
да ги помилва със сълзи на обич,
а аз за прошка ще помоля.
Пълзя.
Не мога и да ходя.
Краката си отстъпих на младежа
На улицата,
в инвалидната количка
със надпис,
“Моля помогнете!”.
Със вятъра той искаше да се надбяга....
Така и не разбрах дали успял е,
защото съм и глухоняма.
Слуха и говора на никой не ги дадох.
Зарових ги,
за да не чувам
и с глас да не заплача,
че повече от себе си не мога аз да дам
на хората,които се нуждаят.
Уморена.
Като камък на удавник,
сърцето ми тежи.
Без бряг във тази вечер
умира,
надеждата в душата ми .
© Киара Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Невероятна си!!!
-
аплодирам те!
-
не мисля 4е съществува друга оценка за този стих 6
-
"Очите си ги дадох на слепеца.
Да види той цветята
в ръцете на децата свои,
да ги помилва със сълзи на обич,
а аз за прошка ще помоля."
Браво Киара, браво!
Остави ме без думи...
-
Богата и щедра душа си, пишеш прекрасно...
-
Слуха и говора на никой не ги дадох.
Зарових ги,
за да не чувам
и с глас да не заплача,
че повече от себе си не мога аз да дам
на хората,които се нуждаят.
..............................
Прекрасен стих.Поздравления!
Ето как видях този откъс:
...........................
Слуха и говора на никого не дадох.
Зарових ги.
Да не чувам, да не се разплача-
че раздадох себе си
и нямам нищо повече
какво да дам...
.................
Харесва ми как пишеш! -
Няма да умре душата ти без бряг. Ще ти дам от моята надежда.
Чудесен стих!!! Поздрави, Киара!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
