21 мар. 2010 г., 22:09

Без настроение

868 0 0

Днес няма да пиша,

белият лист и химикалка

далеч от мен ще поставя!

В сърцето си моята мъка

аз ще заключа

и ключът под фалшива

усмивка ще скрия.

Не искам никой

в мойта душа да нахлува,

само малко прозорче

отворено аз ще оставя,

за да може понякога

слънчев лъч да ме огрява!

----

Прозорецът, с години който

затворен държах, ще отворя,

през него аз да полетя

и нова страница

в живота си да разкрия!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анка Александрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...