Mar 21, 2010, 10:09 PM

Без настроение

  Poetry
862 0 0

Днес няма да пиша,

белият лист и химикалка

далеч от мен ще поставя!

В сърцето си моята мъка

аз ще заключа

и ключът под фалшива

усмивка ще скрия.

Не искам никой

в мойта душа да нахлува,

само малко прозорче

отворено аз ще оставя,

за да може понякога

слънчев лъч да ме огрява!

----

Прозорецът, с години който

затворен държах, ще отворя,

през него аз да полетя

и нова страница

в живота си да разкрия!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анка Александрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...