30 сент. 2010 г., 09:33

Без неделя

1.2K 0 10

Закъснях

със може би години

за срещата

в неделята.


Един измислен танц

остана

от мечтите ми

и тротоар

за даване и вземане.


За разговаряне

реалността

не е достатъчна,

защото истината

мъчи само мислите.


Целувките ги има

без докосване

на устните.

Прегръдките -

редуват се със писъци.


Нелепи са

прекрасните съзвездия.

И допирът

среднощен

на душите ни.


Когато утрото

и двамата посрещаме

без среща,

без неделя

и безсмислено.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Михалева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...