30 сент. 2010 г., 09:33

Без неделя

1.2K 0 10

Закъснях

със може би години

за срещата

в неделята.


Един измислен танц

остана

от мечтите ми

и тротоар

за даване и вземане.


За разговаряне

реалността

не е достатъчна,

защото истината

мъчи само мислите.


Целувките ги има

без докосване

на устните.

Прегръдките -

редуват се със писъци.


Нелепи са

прекрасните съзвездия.

И допирът

среднощен

на душите ни.


Когато утрото

и двамата посрещаме

без среща,

без неделя

и безсмислено.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Михалева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...