Sep 30, 2010, 9:33 AM
Без неделя
Закъснях
със може би години
за срещата
в неделята.
Един измислен танц
остана
от мечтите ми
и тротоар
за даване и вземане.
За разговаряне
реалността
не е достатъчна,
защото истината
мъчи само мислите.
Целувките ги има
без докосване
на устните.
Прегръдките -
редуват се със писъци.
Нелепи са
прекрасните съзвездия.
И допирът
среднощен
на душите ни.
Когато утрото
и двамата посрещаме
без среща,
без неделя
и безсмислено.
© Александра Михалева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Чудесно стихотворение, Алекс, с прекрасен финал!!!
-
Радвам се, че беше тук, Маги.
И аз те прегръщам. -
очарована съм и впечатлена...
Александра...сърдечно те, прегръщам. -
Радвам се, феичке.
-
Харесах!
-
Благодаря. Поздрави и за вас!
-
Интересно и силно!!!
Поздрави!!! -
Благодаря, че се отби.
-
Браво
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Криси, много се радвам, че се отби. Липсваше ми на страничката.