Закъснях
със може би години
за срещата
в неделята.
Един измислен танц
остана
от мечтите ми
и тротоар
за даване и вземане.
За разговаряне
реалността
не е достатъчна,
защото истината
мъчи само мислите.
Целувките ги има
без докосване
на устните.
Прегръдките -
редуват се със писъци.
Нелепи са
прекрасните съзвездия.
И допирът
среднощен
на душите ни.
Когато утрото
и двамата посрещаме
без среща,
без неделя
и безсмислено.
© Александра Михалева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
