Закъснях
със може би години
за срещата
в неделята.
Един измислен танц
остана
от мечтите ми
и тротоар
за даване и вземане.
За разговаряне
реалността
не е достатъчна,
защото истината
мъчи само мислите.
Целувките ги има
без докосване
на устните.
Прегръдките -
редуват се със писъци.
Нелепи са
прекрасните съзвездия.
И допирът
среднощен
на душите ни.
Когато утрото
и двамата посрещаме
без среща,
без неделя
и безсмислено.
© Александра Михалева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
