Закъснях
със може би години
за срещата
в неделята.
Един измислен танц
остана
от мечтите ми
и тротоар
за даване и вземане.
За разговаряне
реалността
не е достатъчна,
защото истината
мъчи само мислите.
Целувките ги има
без докосване
на устните.
Прегръдките -
редуват се със писъци.
Нелепи са
прекрасните съзвездия.
И допирът
среднощен
на душите ни.
Когато утрото
и двамата посрещаме
без среща,
без неделя
и безсмислено.
© Александра Михалева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
