30.09.2010 г., 9:33

Без неделя

1.2K 0 10

Закъснях

със може би години

за срещата

в неделята.


Един измислен танц

остана

от мечтите ми

и тротоар

за даване и вземане.


За разговаряне

реалността

не е достатъчна,

защото истината

мъчи само мислите.


Целувките ги има

без докосване

на устните.

Прегръдките -

редуват се със писъци.


Нелепи са

прекрасните съзвездия.

И допирът

среднощен

на душите ни.


Когато утрото

и двамата посрещаме

без среща,

без неделя

и безсмислено.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Михалева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...