30 sept 2010, 9:33

Без неделя

  Poesía
1.2K 0 10

Закъснях

със може би години

за срещата

в неделята.


Един измислен танц

остана

от мечтите ми

и тротоар

за даване и вземане.


За разговаряне

реалността

не е достатъчна,

защото истината

мъчи само мислите.


Целувките ги има

без докосване

на устните.

Прегръдките -

редуват се със писъци.


Нелепи са

прекрасните съзвездия.

И допирът

среднощен

на душите ни.


Когато утрото

и двамата посрещаме

без среща,

без неделя

и безсмислено.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Михалева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...