Неочаквана сълза се тихо спусна -
в мъжките очи се беше скрила.
Tихо той ръката си отпусна
по горящите ù нежни устни,
в сърцето отпечатък съхранили.

Как да понесе раздялата последна?
Но не би могъл и да я върне...
В миг душата стана бедна,
само ароматът от парфюма я последва,
нежна женственост прегърнал.

Тиха е нощта, но той не спи -
сляпа ярост в стаята се затаила,
звездните жестоки светлини
и луната името ù зашепти...
иска му се да му е простила.

Но не идва тя, не чува се гласа ù.
Вече втора нощ откакто тя изчезна,
няма ги прегръдките ù скъпи,
прага тя отново не престъпи,
оставила надежда безполезна.

Нощ след нощ безмилостно мълчание,
нощ след нощ, а в мрака - самота.
В мъжкото сърце безкрайно разкаяние
и едно поредно неизпълнено желание:
вратата да отвори нейната ръка...