Неочаквана сълза се тихо спусна -
в мъжките очи се беше скрила.
Tихо той ръката си отпусна
по горящите ù нежни устни,
в сърцето отпечатък съхранили.
Как да понесе раздялата последна?
Но не би могъл и да я върне...
В миг душата стана бедна,
само ароматът от парфюма я последва,
нежна женственост прегърнал.
Тиха е нощта, но той не спи -
сляпа ярост в стаята се затаила, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up