Без обич
Аз няма да тежа със подозрения,
с хапливи забележки да горча,
но ако не искаш да останеш с мене
очите ми за век ще замълчат...
... И устните ми няма да разцъфнат.
Ръцете ми докрай ще изгорят
и тая пепел, дето ще разпръснат,
ще се разстели в целия ти път.
Гласът ми ще е стенещ вятър,
разюздано нахълтал вечерта,
разбил се на кристалчета в стъклата
в прозореца на твойта тишина.
И сънищата ти ще се престорят,
че са фалшиви, смешни предсказания -
душата ти до черно ще оголят,
в очите ти ще палят разкаяния.
И нищо... нека се разтворя
във най-горещата ти рана,
но никога не ще помоля
при теб без обич да остана.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миглена Цветкова Все права защищены
