Без обич
Аз няма да тежа със подозрения,
с хапливи забележки да горча,
но ако не искаш да останеш с мене
очите ми за век ще замълчат...
... И устните ми няма да разцъфнат.
Ръцете ми докрай ще изгорят
и тая пепел, дето ще разпръснат,
ще се разстели в целия ти път.
Гласът ми ще е стенещ вятър,
разюздано нахълтал вечерта,
разбил се на кристалчета в стъклата
в прозореца на твойта тишина.
И сънищата ти ще се престорят,
че са фалшиви, смешни предсказания -
душата ти до черно ще оголят,
в очите ти ще палят разкаяния.
И нищо... нека се разтворя
във най-горещата ти рана,
но никога не ще помоля
при теб без обич да остана.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Цветкова Всички права запазени
