31 окт. 2014 г., 08:17
Без подател
И последният щърк ли се гмурна
в тъмносиня безоблачна пустош.
Не е котва коминът порутен,
но не мръдва чардакът оттука.
Не е слънцето житена питка,
но го ръфат беззъби тополи.
Час по час урочасано митка
и самò – като лудо! – говори.
Тишината се сипе на трици,
непресята и с мораво рогче.
Някой, май, ни избоде зениците
и замаза със глинено топче.
Някой, май, ни изтръгна сърцата –
и е тихо по тази причина.
И съзрях как чезнат децата ни
в необраните Божи градини.
Ако там си, слезни от небето,
изори и засей пущинака?
Всеки тук е неверник несретен.
Аз ти вярвам. Ела! – ще те чакам.
© Валентина Йотова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Пишеш страхотно!Поздравления и от мен!
-
"Тишината се сипе на трици"
-
Харесах много! Поздравления за свежите образи, за посланието!
-
"Ако там си, слезни от небето,
изори и засей пущинака?
Всеки тук е неверник несретен.
Аз ти вярвам. Ела! – ще те чакам."
Моите почитания за тази Творба! -
Чух стона ти и се насладих на красива поезия!
-
Аплодисменти и от мен!
Поезия! -
Едно прекрасно стихотворение сътворено много талантливо!Да, всъщност това е философска поезия, която не се отделя от поезията, но се докосва и до философията.
Болка изпълва сърцето ти, Валя -за този, ослепял, и оглушал свят.
Станал безсърдечен, към децата ни, които чезнат В НЕОБРАНИТЕ БОЖИ
ГРАДИНИ.
И един силен финал - вик към Всевишния с изпълнено с вяра сърце!
Радвам ти се от сърце, защото създаваш истинска поезия! -
Браво! Браво!!! Аплодирам те горещо и съмсем заслужено! Страхотна тема, оригинална разработка!
Все повече се влюбвам в поезията ти, Валя! -
"Някой, май, ни изтръгна сърцата –
и е тихо по тази причина."
... Браво, Валя! -
Аплодисменти и поклон до земята за този ти стих, Валя!
Голям! -
Прекрасно е!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
