25 апр. 2009 г., 23:39

Без пошлост

609 0 3

Дали дойде време за полет, добри хора?

Хоризонт неочакван дали се отвори?

И с очи извисихте ли се, и обикнахте,

и пресякохте пътища, и проникнахте

на Икар в мислите. Запрегръщахте

хоризонт изкривен и прегърбен...

А дали взехте същественото от живота?

Как избягахте от дразнещото монотонно?

А дали думите на свобода оставихте,

без прилагателни, без пунктуации,

без лепкави етикеции...

Дано прахта върху им почистите...

И пак с усет светнат примамливо,

                                                    истински...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • политат тези, мила Мариолче, които имат крила на мисълта и душата...
    хубаво казано и написано...мъдро поетично послание.
  • винаги е имало "летящи "хора, Мариола...
    но днес са по малко...за съжаление...!
    а утре ще са още по малко...
    докато изчезнат съвсем!
    поздрави за призива!!!
  • Полетът е за тези, които са окрилени от любов и добри помисли.
    А "пошлото" е верига...
    Поздравления, Мариола!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...