25 abr 2009, 23:39

Без пошлост

607 0 3

Дали дойде време за полет, добри хора?

Хоризонт неочакван дали се отвори?

И с очи извисихте ли се, и обикнахте,

и пресякохте пътища, и проникнахте

на Икар в мислите. Запрегръщахте

хоризонт изкривен и прегърбен...

А дали взехте същественото от живота?

Как избягахте от дразнещото монотонно?

А дали думите на свобода оставихте,

без прилагателни, без пунктуации,

без лепкави етикеции...

Дано прахта върху им почистите...

И пак с усет светнат примамливо,

                                                    истински...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • политат тези, мила Мариолче, които имат крила на мисълта и душата...
    хубаво казано и написано...мъдро поетично послание.
  • винаги е имало "летящи "хора, Мариола...
    но днес са по малко...за съжаление...!
    а утре ще са още по малко...
    докато изчезнат съвсем!
    поздрави за призива!!!
  • Полетът е за тези, които са окрилени от любов и добри помисли.
    А "пошлото" е верига...
    Поздравления, Мариола!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...