тюркоаз (Мариола Томова)
3 940

25 abr 2009, 23:39

Без пошлост

Poesía » Filosófica

611 0 3

Дали дойде време за полет, добри хора?

Хоризонт неочакван дали се отвори?

И с очи извисихте ли се, и обикнахте,

и пресякохте пътища, и проникнахте

на Икар в мислите. Запрегръщахте

хоризонт изкривен и прегърбен...

А дали взехте същественото от живота?

Как избягахте от дразнещото монотонно?

А дали думите на свобода оставихте,

без прилагателни, без пунктуации,

без лепкави етикеции...

Дано прахта върху им почистите...

И пак с усет светнат примамливо,

истински...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

mariniki (Магдалена Костадинова)

политат тези, мила Мариолче, които имат крила на мисълта и душата...
хубаво казано и написано...мъдро поетично послание.

2009-04-27T09:01:59+03:00
ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

винаги е имало "летящи "хора, Мариола...
но днес са по малко...за съжаление...!
а утре ще са още по малко...
докато изчезнат съвсем!
поздрави за призива!!!

2009-04-26T07:34:34+03:00
voda (Елица Ангелова)

Полетът е за тези, които са окрилени от любов и добри помисли.
А "пошлото" е верига...
Поздравления, Мариола!

2009-04-26T00:08:28+03:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0