25 abr 2009, 23:39

Без пошлост

604 0 3

Дали дойде време за полет, добри хора?

Хоризонт неочакван дали се отвори?

И с очи извисихте ли се, и обикнахте,

и пресякохте пътища, и проникнахте

на Икар в мислите. Запрегръщахте

хоризонт изкривен и прегърбен...

А дали взехте същественото от живота?

Как избягахте от дразнещото монотонно?

А дали думите на свобода оставихте,

без прилагателни, без пунктуации,

без лепкави етикеции...

Дано прахта върху им почистите...

И пак с усет светнат примамливо,

                                                    истински...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • политат тези, мила Мариолче, които имат крила на мисълта и душата...
    хубаво казано и написано...мъдро поетично послание.
  • винаги е имало "летящи "хора, Мариола...
    но днес са по малко...за съжаление...!
    а утре ще са още по малко...
    докато изчезнат съвсем!
    поздрави за призива!!!
  • Полетът е за тези, които са окрилени от любов и добри помисли.
    А "пошлото" е верига...
    Поздравления, Мариола!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...