тюркоаз (Мариола Томова)
3 940

Apr 25, 2009, 11:39 PM

Без пошлост

Poetry » Philosophical

608 0 3

Дали дойде време за полет, добри хора?

Хоризонт неочакван дали се отвори?

И с очи извисихте ли се, и обикнахте,

и пресякохте пътища, и проникнахте

на Икар в мислите. Запрегръщахте

хоризонт изкривен и прегърбен...

А дали взехте същественото от живота?

Как избягахте от дразнещото монотонно?

А дали думите на свобода оставихте,

без прилагателни, без пунктуации,

без лепкави етикеции...

Дано прахта върху им почистите...

И пак с усет светнат примамливо,

истински...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

политат тези, мила Мариолче, които имат крила на мисълта и душата...
хубаво казано и написано...мъдро поетично послание.

2009-04-27T09:01:59+03:00
ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

винаги е имало "летящи "хора, Мариола...
но днес са по малко...за съжаление...!
а утре ще са още по малко...
докато изчезнат съвсем!
поздрави за призива!!!

2009-04-26T07:34:34+03:00
voda (Елица Ангелова)

Полетът е за тези, които са окрилени от любов и добри помисли.
А "пошлото" е верига...
Поздравления, Мариола!

2009-04-26T00:08:28+03:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0