Без пошлост
Дали дойде време за полет, добри хора?
Хоризонт неочакван дали се отвори?
И с очи извисихте ли се, и обикнахте,
и пресякохте пътища, и проникнахте
на Икар в мислите. Запрегръщахте
хоризонт изкривен и прегърбен...
А дали взехте същественото от живота?
Как избягахте от дразнещото монотонно?
А дали думите на свобода оставихте,
без прилагателни, без пунктуации,
без лепкави етикеции...
Дано прахта върху им почистите...
И пак с усет светнат примамливо,
истински...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
