Без посока
Любов все ни събира,
любов все ни дели.
Ала сърцето без сила
продължава да гори.
Ни напред, ни назад,
без посока стои
на кръстопът разклонен,
без идея дори.
Да стои ли? Да бяга?
Да гори или не?
Ала каквото и да е,
все някога ще спре.
И в пепел, и в мрак,
и в лъчи, и в блян,
болката не изстива,
не отминава дори.
Тя само остава.
Тя само е вечна.
Тя сама е накрая.
Само тя ни дели...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Диана Все права защищены
