Без посока
Любов все ни събира,
любов все ни дели.
Ала сърцето без сила
продължава да гори.
Ни напред, ни назад,
без посока стои
на кръстопът разклонен,
без идея дори.
Да стои ли? Да бяга?
Да гори или не?
Ала каквото и да е,
все някога ще спре.
И в пепел, и в мрак,
и в лъчи, и в блян,
болката не изстива,
не отминава дори.
Тя само остава.
Тя само е вечна.
Тя сама е накрая.
Само тя ни дели...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Всички права запазени
