30 sept 2007, 22:15

Без посока

  Poesía
1.1K 0 8

Любов все ни събира,
любов все ни дели.
Ала сърцето без сила
продължава да гори.


Ни напред, ни назад,
без посока стои
на кръстопът разклонен,
без идея дори.


Да стои ли? Да бяга?
Да гори или не?
Ала каквото и да е,
все някога ще спре.


И в пепел, и в мрак,
и в лъчи, и в блян,
болката не изстива,
не отминава дори.


Тя само остава.
Тя само е вечна.
Тя сама е накрая.
Само тя ни дели...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Послушай сърцето си, ранено или не, то знае да бяга или не! Нежен и лиричен стих, браво!
  • Добре дошла мила Диана,прекрасно е,прочетох го на един дъх!Поздрави!!!
  • Браво!!!Поздрав!!!
  • С хубав стих идваш, Диана.
  • Любов все ни събира,
    любов все ни дели.
    ---
    Тя сама е накрая.
    Само тя ни дели...

    Много ми харесва и началото, и края. Стихотворението ти е много добро. Но си права, любовта така прави, уви. Тя все ни дели
    Поздравления!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...