11 июн. 2008 г., 19:28

Без повече страдание

734 1 1

От болката до безразличието

още един опит.

Да забравиш или бягаш,

когато нямаш избор.

Аз успях, изтрих мъката и

ти обещах, че повече

няма да съм жертва.

Ще обещаеш ли същото на мен?

Само, ако можехме да бъдем пак там,

всичко щеше да е по-различно.

Сега само трябва да съберем остатъците,

паднахме във войната,

но запазихме всичко.

Гордостта ни остана,

също и спомените, напоени с гняв,

но без повече страдание

трябва да забравим и за тях.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стеси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хм,сякаш във всеки твой стих,казваш едно и същоМоже и да ми влияе цветът

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...