Jun 11, 2008, 7:28 PM

Без повече страдание

727 1 1

От болката до безразличието

още един опит.

Да забравиш или бягаш,

когато нямаш избор.

Аз успях, изтрих мъката и

ти обещах, че повече

няма да съм жертва.

Ще обещаеш ли същото на мен?

Само, ако можехме да бъдем пак там,

всичко щеше да е по-различно.

Сега само трябва да съберем остатъците,

паднахме във войната,

но запазихме всичко.

Гордостта ни остана,

също и спомените, напоени с гняв,

но без повече страдание

трябва да забравим и за тях.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стеси All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хм,сякаш във всеки твой стих,казваш едно и същоМоже и да ми влияе цветът

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...