Jun 11, 2008, 7:28 PM

Без повече страдание

737 1 1

От болката до безразличието

още един опит.

Да забравиш или бягаш,

когато нямаш избор.

Аз успях, изтрих мъката и

ти обещах, че повече

няма да съм жертва.

Ще обещаеш ли същото на мен?

Само, ако можехме да бъдем пак там,

всичко щеше да е по-различно.

Сега само трябва да съберем остатъците,

паднахме във войната,

но запазихме всичко.

Гордостта ни остана,

също и спомените, напоени с гняв,

но без повече страдание

трябва да забравим и за тях.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стеси All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хм,сякаш във всеки твой стих,казваш едно и същоМоже и да ми влияе цветът

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...