11.06.2008 г., 19:28

Без повече страдание

725 1 1

От болката до безразличието

още един опит.

Да забравиш или бягаш,

когато нямаш избор.

Аз успях, изтрих мъката и

ти обещах, че повече

няма да съм жертва.

Ще обещаеш ли същото на мен?

Само, ако можехме да бъдем пак там,

всичко щеше да е по-различно.

Сега само трябва да съберем остатъците,

паднахме във войната,

но запазихме всичко.

Гордостта ни остана,

също и спомените, напоени с гняв,

но без повече страдание

трябва да забравим и за тях.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стеси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хм,сякаш във всеки твой стих,казваш едно и същоМоже и да ми влияе цветът

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...