11.06.2008 г., 19:28

Без повече страдание

726 1 1

От болката до безразличието

още един опит.

Да забравиш или бягаш,

когато нямаш избор.

Аз успях, изтрих мъката и

ти обещах, че повече

няма да съм жертва.

Ще обещаеш ли същото на мен?

Само, ако можехме да бъдем пак там,

всичко щеше да е по-различно.

Сега само трябва да съберем остатъците,

паднахме във войната,

но запазихме всичко.

Гордостта ни остана,

също и спомените, напоени с гняв,

но без повече страдание

трябва да забравим и за тях.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стеси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хм,сякаш във всеки твой стих,казваш едно и същоМоже и да ми влияе цветът

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...