13 янв. 2008 г., 23:59

Без пример

948 0 1
Защото Аз,
защото Ти,
Защото Ние ще сме две загубени души,
(но заедно)
намерени един от друг
и търсени, без да са открити.

Под булото на мрака - ежедневие, 
погледнах аз във теб случайно. И видях...
За да те имам, за да загубя себе си, отново.
Не търся теб, откривам мен!

Илюзия.

Живея себе си през теб,
през дните, чието утро недовиждам,
под сянката на скритото съмнение.
Дали ме има, или пък ти си там?
Защо?! 
Защото, те видях!

Къде си там, където спиш? 
Какво сънуваш?
Дали ти моето лице бълнуваш?
Лице, което не познаваш.

Илюзия. 

Отново сън. 
Но моля, събуди се!
Погледни в кристалното на синьото.
Загуби се, без да търсиш обяснение,
или - дай си извинение...
Не искам, не търся, не блуждая...
Аз имам цел - това си ти!

Независмо колко  далекогледи сме, все някога ни спохожда, това, от което най-много се страхуваме...

1+1=1

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кирил Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...