Без пример

13.01.2008 г., 23:59 ч.

Поезия » Любовна

578 0 1

Защото Аз,
защото Ти,
Защото Ние ще сме две загубени души,
(но заедно)
намерени един от друг
и търсени, без да са открити.

Под булото на мрака - ежедневие,
погледнах аз във теб случайно. И видях...
За да те имам, за да загубя себе си, отново.
Не търся теб, откривам мен!

Илюзия.

Живея себе си през теб,
през дните, чието утро недовиждам,
под сянката на скритото съмнение.
Дали ме има, или пък ти си там?
Защо?!
Защото, те видях!

Къде си там, където спиш?
Какво сънуваш?
Дали ти моето лице бълнуваш?
Лице, което не познаваш.

Илюзия.

Отново сън.
Но моля, събуди се!
Погледни в кристалното на синьото.
Загуби се, без да търсиш обяснение,
или - дай си извинение...
Не искам, не търся, не блуждая...
Аз имам цел - това си ти!

Независмо колко далекогледи сме, все някога ни спохожда, това, от което най-много се страхуваме...

1+1=1

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

ananke (Радослав Смилков)

2008-01-14T00:29:41+02:00

Мишел Турние