"За твойто тихо идване, което
все още в мен отеква като гръм..."
("Пръстен" - Веселин Ханчев)
За силата, с която ме обичаш,
за слабостта, с която ме превзе
и ме превърна във момиче,
което пак се смее, тичайки към теб,
затуй, че и без пръстен ме обрече
да бъда най-щастливата в света,
за всички стихове, които рониш
и с тях засяваш сивия ми ден,
за младостта, с която ме закичи ...