Sep 28, 2011, 6:31 AM

Без пръстен 

  Poetry » Love
1347 0 31

 

"За твойто тихо идване, което

все още в мен отеква като гръм..."

("Пръстен" - Веселин Ханчев)

 

 

За силата, с която ме обичаш,

за слабостта, с която ме превзе

и ме превърна във момиче,

което пак се смее, тичайки към теб,

затуй, че и без пръстен ме обрече

да бъда най-щастливата в света,

за всички стихове, които рониш

и с тях засяваш сивия ми ден,

за младостта, с която ме закичи

и ме превърна в най-красивата жена,

на силното ти мъжко рамо скланям

най-непреклонната глава.

 

Весела ЙОСИФОВА

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??