doreto66 (Дора Павлова)
161 8783
22 апр. 2009 г., 17:50

***(без рамки) 

  Поэзия
1090 0 23

 

 

Уморих се от рамките
в сляпата ми къща -
да ме пазят от ръбове.
Счупих ги призори.
Всичките.
Увисна вратата безсънищна -
в прашни облаци.
Сви парцаливи ръце,
попили по грешка дъха
на чуждо нечие утре -
празно и смътно.

В безкрилите очи на слънцето,
забравило за какво са лъчите,
пуснах дъжд и истини.
Да скърцат.
За да не изгрее
(без рамки)
най-страшното тихо.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Дора Павлова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много взиране в тази сляпа къща усетих! Толкова много, че си прозряла:най - сляпото на една къща е тихото...
  • Съжалявам за коментара с моето име !Жалко ,че чак сега го видях! Извинявам се макар и късно за моралните щети! Няма да обяснявам как се е получил !Мисля , по- важно е че се разграничавам от него! А за стиха "6"!!! Стария коментар ще се изтрие !
  • Оригинално и запомнящо се!
    ПОЗДРАВИ!
  • Много изискан стих. С личен почерк. Харесах и те аплодирам!
  • Винаги съм харесвал оригиналния ти стих, дори и да е висока летва за мен!
  • Аз съм късоглед и пея в хора...Е, не съм от хора, но разбирам от хора, които правят стойностна поезия. Колкото прочити, толкова коментари, но всичко трябва да е поне малко аргументирано...иначе ще прилича на обикновено заяждане, от което не печели нито авторът, нито коментиралият творбите му. Определено стихотворението не се побира в рамки и ние, Петре (Койчев)трябва да четем и между редовете...в това се крие и чара на поезията на Дорето (многопластова е) и ние трябва да бъдем по-аналитични, имайки предвид нейната асоциативност и сила на внушенията...Колкото до нейното настояще и бъдеще, аз съм спокоен...Доре,не сме от хора, ала сме хорица, дето те пре-следват. Бъди!
  • Не се побираш в рамки, "оригинална"!
    Гушвам те, каке*!
  • Lotrek (Петър Койчев), нещо не ми се връзва 'хорово припяване' точно под мой текст... благодаря ти за прочита и откровеността!
    благодаря на всеки, поспрял тук - коментирал или не!
    различните прочити понякога ме учудват, но все пак в това намирам смисъла за присъствието ни тук.
    благодаря ви!



  • В тихото...дъжд,като песен...
  • Бях тук! Без рамки...
  • Увисна вратата безсънищна -
    в прашни облаци.

    Доре!*
  • Да се появя и аз, м? Мъчно ли ти беше? Доре, чудесен стих! Спирам да се крия в рамките, по-добре да се ударя в някой ръб, но да знам, че съм живялаА инак, асоциативен стих и точно в това му е силата, хвърля мисли, вероятно и дъжд и истини... и-и-и тишина. Чудесен!
  • Животът на поетесата не може да се вмъкне в определени РАМКИ!!!
    Поздрав!!
  • Много, много, прекрасно - сполучлива творба. Традиционното, известното, стандартното, пазещото е вече досадно - с парцаливи ръце да попием чуждото утре, да пуснем истините, колкото и да боли. Най-страшното е самотата - тихото...
    Поздравления, прекрасен стих. Отличен.
  • "...на чуждо нечие утре -
    празно и смътно."

    Рамкирано,програмно,кухо
    афишно,бездумно и тъмно...

    Впечатлена съм!Аплодисменти!
  • "...пуснах дъжд и истини.
    Да скърцат..."
    -------------------------------------
    ***** !!!!
    Брао "пич"
  • най-страшното тихо...безсънищно...
    невероятно поетично и стойностно, мила Дорче!
  • хубаво е... без рамки
  • Тихо, като нищо?
  • Страхотни асоциации! По дяволите рамките.Радвам се за теб.
  • Аплодирам!!! Без коментар!
  • на тихото може и да му трябват предпазни рамки
    но на теб определено не
  • Хареса ми!!!
Предложения
: ??:??