22 апр. 2009 г., 17:50

***(без рамки)

Поэзия

1.5K 0 23

Уморих се от рамките
в сляпата ми къща -
да ме пазят от ръбове.
Счупих ги призори.
Всичките.
Увисна вратата безсънищна -
в прашни облаци.
Сви парцаливи ръце,
попили по грешка дъха
на чуждо нечие утре -
празно и смътно.

В безкрилите очи на слънцето,
забравило за какво са лъчите,
пуснах дъжд и истини.
Да скърцат.
За да не изгрее
(без рамки)
най-страшното тихо.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

galenaGV (Галена Воротинцева)

Много взиране в тази сляпа къща усетих! Толкова много, че си прозряла:най - сляпото на една къща е тихото...

2009-06-05T23:27:20+03:00
Lotrek (Петър Койчев)

Съжалявам за коментара с моето име !Жалко ,че чак сега го видях! Извинявам се макар и късно за моралните щети! Няма да обяснявам как се е получил !Мисля , по- важно е че се разграничавам от него! А за стиха "6"!!! Стария коментар ще се изтрие !

2009-05-24T02:43:32+03:00
Rimoza (Кръстина Тодорова)

Оригинално и запомнящо се!
ПОЗДРАВИ!

2009-04-30T16:38:56+03:00
inakrein (Илияна Каракочева)

Много изискан стих. С личен почерк. Харесах и те аплодирам!

2009-04-28T16:00:58+03:00
Kataneca (Русин Катански)

Винаги съм харесвал оригиналния ти стих, дори и да е висока летва за мен!

2009-04-27T08:23:43+03:00