Apr 22, 2009, 5:50 PM

***(без рамки)

  Poetry
1.5K 0 23

 

 

Уморих се от рамките
в сляпата ми къща -
да ме пазят от ръбове.
Счупих ги призори.
Всичките.
Увисна вратата безсънищна -
в прашни облаци.
Сви парцаливи ръце,
попили по грешка дъха
на чуждо нечие утре -
празно и смътно.

В безкрилите очи на слънцето,
забравило за какво са лъчите,
пуснах дъжд и истини.
Да скърцат.
За да не изгрее
(без рамки)
най-страшното тихо.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дора Павлова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много взиране в тази сляпа къща усетих! Толкова много, че си прозряла:най - сляпото на една къща е тихото...
  • Съжалявам за коментара с моето име !Жалко ,че чак сега го видях! Извинявам се макар и късно за моралните щети! Няма да обяснявам как се е получил !Мисля , по- важно е че се разграничавам от него! А за стиха "6"!!! Стария коментар ще се изтрие !
  • Оригинално и запомнящо се!
    ПОЗДРАВИ!
  • Много изискан стих. С личен почерк. Харесах и те аплодирам!
  • Винаги съм харесвал оригиналния ти стих, дори и да е висока летва за мен!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...