Уморих се от рамките
в сляпата ми къща -
да ме пазят от ръбове.
Счупих ги призори.
Всичките.
Увисна вратата безсънищна -
в прашни облаци.
Сви парцаливи ръце,
попили по грешка дъха
на чуждо нечие утре -
празно и смътно.
В безкрилите очи на слънцето,
забравило за какво са лъчите,
пуснах дъжд и истини.
Да скърцат.
За да не изгрее
(без рамки)
най-страшното тихо.
© Дора Павлова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
