Без ресто... за сбогом
Не искам да ви бъда вече утеха.
До днес съм.
Бяхме до тука.
Не искам да знам... И
за вашите чувства.
Днес се разплащаме.
Пито - платено.
Посрещах ви. Често.
Много бях щедра.
На всеки слагах легло и трапеза.
И винаги след вашето тръгване
сбирах трохите
и хранех
врабчетата.
На раменете ми
вече няма да плачете.
От влажното на очите...
Прогизнаха.
Не ме интересува -
дали са красиви жените ви,
дали пък аз - в очите ви -
курва...
Баста! Аз съм до тука!
Денем и нощем сърцата
ви кърпех...
И ризите.
За мен не помислих -
все вас съжалявах -
затова съм си гола
и дрипава.
Да сте видели сълзи
в очите ми?
Криех... И
по колко пъти умирах -
(След усмивките ви,
доволно препускащи,
по стълбите
сутрин на съмване...)
Не ме питайте... Нищо.
Лъжата бе по-голяма
от простата истина.
Ще бъда безмълвна...
От днес.
И сляпа.
Не я дочаках...
Оная любов,
за която ровех като скитник
в погледите ви скрити...
(А така ми се искаше...)
Като истина да я видя.
Да влезе, да разтвори
широко вратата...
И да остане при мене.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Веска Алексиева Все права защищены
