28 мар. 2008 г., 21:48

Без ресто... за сбогом 

  Поэзия » Белые стихи
1058 0 23
 

Не искам да ви бъда вече утеха.
До днес съм.

Бяхме до тука.
Не искам да знам... И

за вашите чувства.
Днес се разплащаме.

Пито - платено.
Посрещах ви. Често.

Много бях щедра.
На всеки слагах легло и трапеза.
И винаги след вашето тръгване
сбирах трохите
и хранех

врабчетата.
На раменете ми

вече няма да плачете.
От влажното на очите...

Прогизнаха.

Не ме интересува -

дали  са красиви  жените ви,

дали пък аз - в очите ви -

курва...

Баста! Аз съм до тука!
Денем и нощем сърцата

ви кърпех...

И ризите.

За мен не помислих -

все вас съжалявах -
затова съм си  гола

и дрипава.
Да сте видели сълзи

в очите ми?

Криех... И

по колко пъти умирах -
(След усмивките ви,

доволно препускащи,
по стълбите

сутрин на съмване...)
Не ме питайте... Нищо.

Лъжата бе по-голяма

от простата истина.
Ще бъда безмълвна...

От днес.

И сляпа.

Не я дочаках...

Оная любов,

за която ровех като скитник

в погледите ви скрити...
(А така ми се искаше...)

Като истина да я видя.
Да влезе, да разтвори

широко вратата...

И да остане при мене.

 

© Веска Алексиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • а така ми се искаше-колко познато- поне на мен-- много ми хареса стиха ти-- много
  • Веси, тя отдавна е при тебе. Няма защо да я чакаш да отвори широко вратата. Ти самата си ЛЮБОВ.Не трохи,а нещо друго даващ на хвъркатите...
    Знам как боли, но е така - жените не обичат слабите мъже,а мъжете се страхуват от силните жени... Ходи после и обяснявай, че всъщност не е точно така, защото силата ни е нашата слабост.
    Благодаря за стиха!!!
  • Колко добре те разбирам...прекрасно, Веси!!!
    Късмет ти желая!!! Но преди всичко много здраве!!!
  • трепеш
  • Бях тук...
    неспособна да коментирам...
  • Харесва ми, много!
  • "Да сте видели сълзи

    в очите ми?

    Криех... И

    по колко пъти умирах -
    (След усмивките ви,

    доволно препускащи,
    по стълбите

    сутрин на съмване...)"
    не зная как се коментира една такава творба, затова
    Аплодирам и те прегръщам Веси!!!
  • По моето неопитно и скромно мнение,което може би е без значение-изключително много ми хареса-много сила струи от всяка дума!!!Почитания
  • Та кой ли не я иска?! Веси, Веси, Веси!!!
  • Закляймяващ, потресаващ стих!
    Веси, покланям ти се!
  • Благодаря ви...че бяхте тук!
    Че споделихте!
  • "Криех... И

    по колко пъти умирах -
    (След усмивките ви,

    доволно препускащи,
    по стълбите

    сутрин на съмване...)"

    Зучи като изпепеляване...


  • ,,И винаги след вашето тръгване
    сбирах трохите
    и хранех
    врабчетата.''

    !!!
  • Веси, замълчавам смирен - разтърсващ стих!
    Ave
  • Поклон, Веси!!!
  • Страхотен стих!Аплодисменти!
  • Това е.... много човешки и ужасно добър стих! Веси, трогна ме! Но живота на лирическата е, живот пред който трябва да се поклони всеки. Раздаваща се, безропотна, очакваща! Страхотно!
  • прекрасно!
  • Аплодисменти, Веси!!!
  • Боли да даваш, а да не получаваш,
    когато си имал надежда и очаквания!
    поздрави!
  • Страхотно пишеш, Веси! Чудесен е всеки твой стих! Поздрави!
  • Да, често припокриваме удоволствието да принадлежим на себе си с добрината към другите. А колкото до купоните - не съжалявай. Ако е преживяно написаното - правилен избор! Давай напред!
  • Има я...Веси..оная любов дето отваря широко вратата
    и влиза...и остава при нас завинаги...! Има я...!!!
    Много ме трогна! Великолепна творба! с обич за теб.
Предложения
: ??:??