25 нояб. 2014 г., 16:39

Без "Сбогом!", тихо си замина...

1.8K 0 13

"Много бяха. Имах ги с дузина.
Скъпи, верни, на живот и смърт.
Днес ги гледам - шепа, неколцина.
Четири-пет на пръсти се броят."
Дамян Дамянов

 

От днес по-малко сме с един,
приятели от дните ми щастливи.
Над свещите умислени мълчим
с души от болка парцаливи.

 

С един по-малко сме сега -
след време, още неколцина.
Защо приятелю така,
без "Сбогом!" тихо си замина?!

 

Нима по-хубаво е там?
Дали и там ще има болка?!
Надявам се да кажеш, но не знам
дали и обич има толкова.

 

Дали отново, ден след ден
улисан в грижи и проблеми
ще бъде всеки тъй вглъбен -
или ще е едно безвремие!

 

От днес по-малко сме с един.
За кратко сякаш остаряхме...
До теб бе седнал твоят син,
и в него всички теб видяхме.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Яни!
  • Всички сме губили приятели и близки, но не всички умеем така да опишем чувствата си... много е истинско,,,
  • Албенче, това написах на един дъх.Наистина загубихме приятел и мъката ми беше голяма.Благодаря ти, че прочете и стана съпричастна с моите чувства!
  • Отново докосна сърцето ми, Валка! Прекрасно е... Браво!
  • Благодаря ви!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...