9 февр. 2011 г., 12:25

Без сценарий

908 0 8

Не, не искам с теб да говоря!
Само "Здравей!" -
от благоприличие,
свалям грима и костюма
на старата роля
и отново съм...
просто ничия.
Не се чувствай виновен.
Излишно е!
И не ме подозирай
във "женски фасони",
просто отдавна живея
в средата...
на нищото
и си мисля, че дишам
на дъното ...
спомени.
След дълъг антракт,
завесата пада.
Логично!
Много е празно
и пусто нататък.
Липсва сценарий -
за необичане...
До скоро!
В друг живот
и
в нов спектакъл.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Е няма такъв сценарий!Хубав стих!
    Поздрави, Даниела!
  • "и отново съм...
    просто ничия.
    .....
    Много е празно
    и пусто нататък.
    Липсва сценарий -
    за необичане..."
    Исках, да копна целия стих...
    Какво да кажа, просто е много истинско, и до болка познато.
    Поздрав!
  • Много силно!Поздрави!

  • Дано пада само завесата, иначе сценарият се разваля)))))
  • Истински стих от истинска жена!Поздравления!Много ми хареса!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...