9 февр. 2011 г., 12:25

Без сценарий

911 0 8

Не, не искам с теб да говоря!
Само "Здравей!" -
от благоприличие,
свалям грима и костюма
на старата роля
и отново съм...
просто ничия.
Не се чувствай виновен.
Излишно е!
И не ме подозирай
във "женски фасони",
просто отдавна живея
в средата...
на нищото
и си мисля, че дишам
на дъното ...
спомени.
След дълъг антракт,
завесата пада.
Логично!
Много е празно
и пусто нататък.
Липсва сценарий -
за необичане...
До скоро!
В друг живот
и
в нов спектакъл.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Е няма такъв сценарий!Хубав стих!
    Поздрави, Даниела!
  • "и отново съм...
    просто ничия.
    .....
    Много е празно
    и пусто нататък.
    Липсва сценарий -
    за необичане..."
    Исках, да копна целия стих...
    Какво да кажа, просто е много истинско, и до болка познато.
    Поздрав!
  • Много силно!Поздрави!

  • Дано пада само завесата, иначе сценарият се разваля)))))
  • Истински стих от истинска жена!Поздравления!Много ми хареса!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...