Без сценарий
Не, не искам с теб да говоря!
Само "Здравей!" -
от благоприличие,
свалям грима и костюма
на старата роля
и отново съм...
просто ничия.
Не се чувствай виновен.
Излишно е!
И не ме подозирай
във "женски фасони",
просто отдавна живея
в средата...
на нищото
и си мисля, че дишам
на дъното ...
спомени.
След дълъг антракт,
завесата пада.
Логично!
Много е празно
и пусто нататък.
Липсва сценарий -
за необичане...
До скоро!
В друг живот
и
в нов спектакъл.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
Хубав стих!
