25 мар. 2008 г., 22:17

Без следа

1.5K 0 3

Усещам как забива се в сърцето,

усещам бликналата кръв,

усещам на камата острието,

усещам как раздира мойта плът.

И чувствам как разбива се сърцето

на хиляди парчета във нощта

и падам аз безжизнена в морето,

и слагам край на моята мечта.

Мечтата да си винаги до мен

и винаги да ме обичаш,

мечтата, за която ти си уморен,

дори и винаги да го отричаш.

И кървави сълзи в морето падат,

и смесват се с кристалната вода,

вълните  тялото без дъх оставят

и губя се без всякаква следа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дидони Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Горката...това е мнг силен момент..., в момента съм в такъв период и колкото и да прикривам болката...вътрешно се измъчвам и наистина те разбирам! Хубав стих
  • Браво Диде,имаш голям талант,много се радвам за теб и очаквам следващия ти стих!!!Прегръдки
  • Писано за мен,а може би за други като мен??????????

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...