Mar 25, 2008, 10:17 PM

Без следа

  Poetry » Love
1.5K 0 3

Усещам как забива се в сърцето,

усещам бликналата кръв,

усещам на камата острието,

усещам как раздира мойта плът.

И чувствам как разбива се сърцето

на хиляди парчета във нощта

и падам аз безжизнена в морето,

и слагам край на моята мечта.

Мечтата да си винаги до мен

и винаги да ме обичаш,

мечтата, за която ти си уморен,

дори и винаги да го отричаш.

И кървави сълзи в морето падат,

и смесват се с кристалната вода,

вълните  тялото без дъх оставят

и губя се без всякаква следа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дидони All rights reserved.

Comments

Comments

  • Горката...това е мнг силен момент..., в момента съм в такъв период и колкото и да прикривам болката...вътрешно се измъчвам и наистина те разбирам! Хубав стих
  • Браво Диде,имаш голям талант,много се радвам за теб и очаквам следващия ти стих!!!Прегръдки
  • Писано за мен,а може би за други като мен??????????

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...