25 mar 2008, 22:17

Без следа

1.5K 0 3

Усещам как забива се в сърцето,

усещам бликналата кръв,

усещам на камата острието,

усещам как раздира мойта плът.

И чувствам как разбива се сърцето

на хиляди парчета във нощта

и падам аз безжизнена в морето,

и слагам край на моята мечта.

Мечтата да си винаги до мен

и винаги да ме обичаш,

мечтата, за която ти си уморен,

дори и винаги да го отричаш.

И кървави сълзи в морето падат,

и смесват се с кристалната вода,

вълните  тялото без дъх оставят

и губя се без всякаква следа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дидони Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Горката...това е мнг силен момент..., в момента съм в такъв период и колкото и да прикривам болката...вътрешно се измъчвам и наистина те разбирам! Хубав стих
  • Браво Диде,имаш голям талант,много се радвам за теб и очаквам следващия ти стих!!!Прегръдки
  • Писано за мен,а може би за други като мен??????????

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...