8 февр. 2011 г., 16:32

Без теб

909 0 1

" Без теб "

Когато те няма до мен,
слънцето тук не изгрява,
само вятър студен
в душата ми пустош навява.

Из празните улици скитам,
крия се в тъмни квартири,
останал без сила, залитам,
търсейки твоите дири.

Замръзналите си вени
аз стоплям с хладна стомана
и в мене отеква студен
злокобният звън на камбана.

Кървейки, се блъскам в стените -
пазачи на наш'та тъга,
не ще ги съборят сълзите,
а може би само смъртта...

*                        *                        *

Когато идва нов ден,
сърцето ми в пропаст залязва
и всеки дъх вледенен
да живея без теб ме наказва...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Задгробник Евотош Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Когато идва нов ден,
    сърцето ми в пропаст залязва
    и всеки дъх вледенен
    да живея без теб ме наказва...

    Само човек с нежна, поетична душа може да пише такива чувствени и искрени стихове...
    Сърдечни поздрави!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....