Feb 8, 2011, 4:32 PM

Без теб

910 0 1

" Без теб "

Когато те няма до мен,
слънцето тук не изгрява,
само вятър студен
в душата ми пустош навява.

Из празните улици скитам,
крия се в тъмни квартири,
останал без сила, залитам,
търсейки твоите дири.

Замръзналите си вени
аз стоплям с хладна стомана
и в мене отеква студен
злокобният звън на камбана.

Кървейки, се блъскам в стените -
пазачи на наш'та тъга,
не ще ги съборят сълзите,
а може би само смъртта...

*                        *                        *

Когато идва нов ден,
сърцето ми в пропаст залязва
и всеки дъх вледенен
да живея без теб ме наказва...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Задгробник Евотош All rights reserved.

Comments

Comments

  • Когато идва нов ден,
    сърцето ми в пропаст залязва
    и всеки дъх вледенен
    да живея без теб ме наказва...

    Само човек с нежна, поетична душа може да пише такива чувствени и искрени стихове...
    Сърдечни поздрави!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...