10 июн. 2014 г., 19:30

Без теб

669 0 0

За мене се сети след година и нещо.

Нещастен, ми казваш, без мене си бил.

Само че някак си става ми смешно.

Нима да се върнеш обратно реши?

 

Отдавна за теб моят дом е заключен.

Отдавна бравата със нова смених.

Сърцето ми отдавна да не те иска научи се,

а спомените бързо и без жалост изтрих.

 

Помниш ли? Тогава сам пожела да си тръгнеш,

макар след теб да крещях "Остани!"

Днес нищо друго, освен безразличие,

няма да видиш в моите очи.

 

Бесней сега! Заплашвай! Ако щеш, отмъщавай.

Каквото и да сториш, вече ми е все едно.

Животът отдавна и без теб продължава.

А ти си оставаш само там - в моето минало.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Неделчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...