Jun 10, 2014, 7:30 PM

Без теб

  Poetry » Love
668 0 0

За мене се сети след година и нещо.

Нещастен, ми казваш, без мене си бил.

Само че някак си става ми смешно.

Нима да се върнеш обратно реши?

 

Отдавна за теб моят дом е заключен.

Отдавна бравата със нова смених.

Сърцето ми отдавна да не те иска научи се,

а спомените бързо и без жалост изтрих.

 

Помниш ли? Тогава сам пожела да си тръгнеш,

макар след теб да крещях "Остани!"

Днес нищо друго, освен безразличие,

няма да видиш в моите очи.

 

Бесней сега! Заплашвай! Ако щеш, отмъщавай.

Каквото и да сториш, вече ми е все едно.

Животът отдавна и без теб продължава.

А ти си оставаш само там - в моето минало.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Неделчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....